8.05.2009 г., 8:25 ч.

Като разпятие 

  Поезия
526 0 13

Искам да мога и зная, че искам.
Плувам във огън горещ и разплискан.
Вярвам във Рая. Боя се от Ада.
Смело мечтая, а винаги страдам.

Крача забързан с опънати нерви.
Рани превързвам от спомени черни.
Гледам звездите, а моля луната
за смях в очите. Крещя с тишината.

Мисля различно. Сърцето ме стяга.
Стихове пиша. В капани попадам.
Обичам безумно. Раздавам се щедро.
Понякога луд съм, но не прекомерно.

Греша по човешки. Текат ми очите.
Имам болежки. Летят ми мечтите.
Търся опора, а в пропаст пропадам.
За чуждите хора винаги страдам.

Родината браня съвсем беззащитен.
Сипя закани. Не зная ли - питам.
Грабя живота. Раздавам на всички.
Търся Голгота. Попадам в кавички.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??