Кажи ми, мила, как да не заплача?!
Аз виждам роза в капчици роса,
а тези капчици са ми палача -
от друг, за теб, е подарена тя...
Ядосани очи в небето впирам,
че Бог ме е направил толко рано...
Защо все МОЙТА роза не намирам?!
Защо да кърпя все съдраното?!
Какво ли друго мога да очаквам?!
Целувката ти - тя е твойто "Сбогом!"...
Като роса, във стих, ще те преплаквам...
Дори да пиша, повече, не мога...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация