Кажи ми, мила, как да не заплача?!
Аз виждам роза в капчици роса,
а тези капчици са ми палача -
от друг, за теб, е подарена тя...
Ядосани очи в небето впирам,
че Бог ме е направил толко рано...
Защо все МОЙТА роза не намирам?!
Защо да кърпя все съдраното?!
Какво ли друго мога да очаквам?!
Целувката ти - тя е твойто "Сбогом!"...
Като роса, във стих, ще те преплаквам...
Дори да пиша, повече, не мога...