Moira (Мойра)
88 1259
28.09.2006 г., 23:15 ч.

...като след видение 

  Поезия
800 0 13

Не зная сън ли беше,

бях сама

и беше сиво и студено,
като зима.

Тогава ти се появи

и “Стана светлина”,

повярвах в чудото,

че може да те има.

 

Почти се бях предала,

уморена,

все търсех те

и все не те намирах.

Не спирах,

пак се лутах раздвоена,

и бавно ден след ден

умирах.

 

Когато свърши и

последната надежда...

внезапно,

като в филм познат -

ръцете ти
докоснаха ме нежно,

в очите ти

потънах на мига.

 

Ти със устни

от сълзите солени,

по моето сърце
рисуваше.

А аз оставила

завинаги студеното,

поисках да умра...

сънувайки.

 

Но се събуждам... като след видение,

сама съм пак, без теб денят е сив.

Усещам, че те има в друго измерение,

чакаш ме да сбъднем онзи сън красив.

© Мойра Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??