Тревата не спори, не страда –
последна си тръгва оттук.
Ще бликне напролет по-млада –
под стъпки на весел капчук.
И аз, като стръкче зелено,
през моята есен вървя,
готова да легна смирено
под преспите в зимния свят.
Щом първата птичка се върне
и кацне на плодно дърво,
тревичка от мен да покълне,
а ти да ù вдъхнеш живот.