Орехът отрязали са, бабо.
Дънерът стърчи черен в земята.
Оборът е ням, с отлитнало стадо.
Ти на мен остави днес тъгата.
Виж, дуварът подпира небето.
Не бой се, то няма как да се срути.
Расте със секунди в мене детето,
което прибира стомните счупени.
Асмата тук-там съвсем оредяла,
в листата е сгушила гроздето.
Гледай, богородички съм набрала,
от твоите, нежните – розови. ...