Срещнахме се в късна есен -
сред мъгли и хлад.
Под небе без птичи песни -
тъжен листопад.
Но внезапно, като в приказка,
и незнайно как
светъл слънчев лъч прониза
сивата мъгла.
Сякаш зимата отстъпи
път на пролетта -
покрай нас светът напъпи,
даже разцъфтя...
Аз се чудя и те питам:
- Сън ли е това?
Ти ме гледаш във очите:
- Туй е Любовта.
© Елица Ангелова Всички права запазени
мила Елица... слънчев поздрав за теб..