Някак ненадейно,
като в приказка стара,
на пръсти дойде любовта.
Бе някак различна,
не бе остаряла,
бе както се пее в песента.
Леко разчорлена
в ранната утрин –
без грим и по боси крака.
Не, не летеше,
просто стъпваше тихо
и нямаше на гърба си крила.
Бе по усмивка,
с аромат на канела
и вкус на смокиня от детския свят.
Ей така, кротко се спусна,
през сърцето премина
и сви гнездо в моята душа!
© Слава Костадинова Всички права запазени