Като в слънчево утро играе младостта ти
пред очите ми -
Срещнах я в лек, следобеден сън.
Играеш си с външността си,
като да заплиташ -
Гоблена на своята Женственост.
В гората. Сам. От погледа ти крия се.
А паяжини преплитат походката ми.
Викаш ли ме мила?
Или съм залисан,
или съм прехласнат
от дъха на смолата,
от шума на клоните,
от цвета на Слънцето,
или от
своето,
собствено
ИСКАМ ТЕ?
И...
Пак младостта ти - виждам я. Тросната
вече заглежда се в друго момиче.
Толкова горда ли бе, че заряза я,
както и смешната моя проповед,
и промълвеното глухо “Обичам те”?
© Огрян Орешников Всички права запазени
Няколко пъти го прочетох и много ми хареса!
Поздравления!!!