13.11.2011 г., 18:52 ч.

Като в утринна мъгла 

  Поезия » Любовна
736 0 3

Като в утринна мъгла към теб вървя, знаейки, че ще боли...

Ще ти позволя да ровиш в моята душа, да оставиш там следи.

И какво от туй, че за мен не те боли - аз съм оптимист,

макар сълзите във очите да ми шептят: "Ти си мазохист!"...

 

© Викторио Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, много!
  • "Като в утринна мъгла към теб вървя, знаейки, че ще боли...
    Ще ти позволя да ровиш в моята душа, да оставиш там следи." - прекрасен стих! Много поетични успехи!..а иначе - всички сме мазохисти!
  • Привет!
    Въпреки болката, ние продължаваме да обичаме! Както си го казал, като мазохист....Харесах!
Предложения
: ??:??