Като в утринна мъгла към теб вървя, знаейки, че ще боли...
Ще ти позволя да ровиш в моята душа, да оставиш там следи.
И какво от туй, че за мен не те боли - аз съм оптимист,
макар сълзите във очите да ми шептят: "Ти си мазохист!"...
© Викторио Всички права запазени