От твойте шепи черпя вдъхновение.
Очите ти ме къпят в слънчеви лъчи.
И няма вече никакво значение
дали Земята днес ще спре да се върти.
На устните ти искам последното дихание.
Последният ти шепот нека в мен се притаи.
Целувай ме безспир, бъди мое страдание.
Сърцето ми безумно без жал изпепели.
Остави ме за последно в тебе да потъна.
Отведи ме на далечния самотен бряг.
И тогава с нежността си пак убий ме...
Подлудявай ме, ти знаеш как!
Под синьото небе люби ме.
Бъди последният ми грях.
Щастлива за последно направи ме,
а пък после си върви... не ме е страх.
© Христина Петрова Всички права запазени