Усещам, всъщност ти ще си отидеш,
след всяка моя болка и оставане.
Внезапно си сърдита от обида
и ставам непознат до разминаване...
Тогава ни очаква затъмнение.
Небето е изстинало в безцветност.
За тебе ще съм в минало значение
и времето за мъка става вечност...
Живота ми умира без душа
и тегна, като камъка надгробен.
Тонове съм събрал от самота,
в очакване на теб, а не за спомен... ...