Автобусът беше пълен със хора.
На седалките- само мъже.
Качи се жена, капнала от умора.
Носеше тежки чанти в ръце.
Огледа се плахо за място свободно.
Сведоха погледи всички мъже.
Подвуоми се един. С лице благородно.
Но и той безпомощно сви рамене.
"Свършиха кавалерите. Като пойните птички".
Промълви жената с болка в гласа.
"Не са, госпожо. Кавалери сме всички.
Просто няма свободни места".