13.05.2009 г., 0:51 ч.

Казанлъшка пролет 

  Поезия
469 0 1

Сгушен в дланите на Подбалкана,

Казанлък разстеля свойте черги,

долината с рози ненабрани

ставаха атракция за всеки.

 

Ставаха копринена одежда,

риза на величествения балкан

и възпяти с песен за надежда

да се върнеш, от дъха им призован.

 

Да почувстваш ударите на сърцето,

да откриеш в пролетта любов,

да погледнеш и извикаш към небето,

ето тук съм, затова дойдох.

 

 

 

 

 

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Напомни ми за срещата на сайта в Казанлък...
    Е, как да не го обичаш и да не искаш да се върнеш отново заради красотата и хората му, м?
    Достоен стих!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??