Казвал ли съм ти, как дълги дни и нощи
Стоял съм загледан в нощното небе
И търсил съм те сред милионите звезди
Мечтаейки за вечност, прекарана със тебе
Казвал ли съм ти, как в полъхващия вятър
Усещал съм сякаш допира на твоите коси
А в лъчите слънчеви, спускащи се върху мене
Преоткривал съм загледаните ти в мен очи
Казвал ли съм ти, колко пъти твоята усмивка
В съня ми идвала е и давала ми е надежда
Колко пъти чувал съм в ушите си гласа ти
Изпълнен със любов и неземна нежност
Казвал ли съм ти, колко пъти твоята милувка
Е била мисъл, възвръщаща в мене радостта
И колко пъти мечтата ми за твоята целувка
Съм прошепвал на всяка падаща звезда
Казвал ли съм ти, че ти си само мойто утре
И че в теб единствено е смисъла на моя ден
Че единствено със теб сърцето живо е
А душата ми свободна е от тежест и от плен
Казвал ли съм ти, ако не съм любов прости ми
Че до сега всички тези думи в себе си държах
Защото на света ти си ми единственото всичко
Моя истинска любов и сбъдната мечта
© Христо Банов Всички права запазени