Кибрит
на моя съпруг.
В очите ти виждам
същия образ, като
онзи в огледалото вчера.
Горя в адските огньове
на твоята страст.
А ти още не си ме докоснал
- направи го!
Всеки милиметър от
моята кожа крещи.
Сякаш залята с бензин,
чакам твоята кибритена клечка.
- Направи го! Още ли чакаш?
Чувам леко свистене,
невинна и крехка,
кибритена клечка гори.
И пламвам полека
и толкова нежно в ръцете ти,
не само в твоите очи .
Тела - преплетени
кибритени клечки,
мечтая да почернея
до теб!
© Мария Чонова Всички права запазени