Лятото хукна по чехли,
прашните улици броди.
Съхнат тревиците крехки
жълти цветчета наболи.
Нека е лято и нека
слънцето мач да играе.
Тука на мой'та пътека
нека остане докрая!
Там до реката пенлива
заедно с мама и тати,
мойто килимче сънливо
днес, ще перем с препарати.
Тъй е красиво и чисто,
там на тревата се съхне.
Мама и тати на сянка
хвана ги обедна дрямка.
А килимчето мое игриво
ме извика на път да поемем.
Не река, а море най - пенливо,
там пирати в плен ний да вземем...
Десет камъка взех от реката,
малко пясък от стръмния бряг.
На килима, тъй със ръката
ръсих, ръсих и много се смях.
Речна кал, хей така за из път...
Сухи клони... Да има гориво!
Мама спи... А де е брегът?
Трябва нещо по - пиперливо!
Взех от чантата онзи буркан,
със червените люти чушлета.
И наръсих както си знам
на килима още лалета.
Тенекия намерих отсреща
пълна с някакъв странен боклук.
Туй комин ще е! ( Работа веща).
Кал донесох и счупен улук...
Тъкмо корабът в миг да заплава,
не моторът, а мама изригна:
" Сине, сине! Спри се веднага!
Туй килим е, не бригантѝна!"*
_____________________________________
-* Бриганти́на – двумачтов ветроходен кораб със смесено ветрилно стъкмяване – прави ветрила на предната мачта и коси ветрила на задната.
© Хари Спасов Всички права запазени