Внезапно се къса конецът в живота,
сразени се борим за сетната квота
и влакът по нощните гари последен
прибира дъха ни затихващо леден.
Пасивно си чакаме личната виза,
нали поотделно за Рая се влиза,
но нямало, казват, свободни билети
за пътници, плащащи с дребни монети.
Потъваме с музика а-ла Титаник,
под строй се изнизваме глухи по заник,
тържествено бляска по свода зарята,
празнува безумството ни на земята. ...