Под юргана завит

лежал си един кит,

унесен в дрямка,

ухилен като депутатка.

Присънило му, че умее

на чужд гръб да си живее,

волен като птица, за всичко

ще обвинява бездарната левица.

Обаче, за беда,

в стаята пропълзяла змия,

но вместо да го удуши,

тя в търбуха му се намуши.

Впоследствие нашият приятел

стана виден дознател,

поет, политик, учител,

стабилен в обществото като капител.

Дори в един момент

лъжеше тълпата като президент.

Изобщо наш'та политика

сдоби се със своето асо пика –

черен, избухлив и остър,

в метрото бе на всеки постер.

А електоратът беден

изсече му бюст меден

и след всяка TV-промивка

лягаше си с надежди в своята завивка.

Поука ли… За к’во ви е пък тя?

Всеки знае, живеем с манипулирана страна

от журналисти, мечтаещи да са министри,

изобщо най-видните юрганисти!