27.07.2020 г., 15:03 ч.  

Китаристът замина 

  Поезия
690 8 14

 

Смълчана, китарата плаче без глас,

потръпват самотните струни.

Отлитна към бенда небесен и джаз

се лее над топлите дюни.

 

Балади съдбовни повтаря наум,

очаква любимите пръсти.

Разцъфва в мечтите ѝ розов зокум,

редят се акорди чевръсти.

 

С милувки отдаде ѝ свойта душа,

прегръща грифà с благодарност.

Разнежена, меко тешеше слуха,

дари му невестинска вярност.

 

Живее в звука ѝ нетленният дух,

безсмъртната жажда за близост.

От мрака вълшебната манна дочух,

ефирният ангел  заслиза.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??