13.10.2006 г., 15:54 ч.

Китарата ти е врата... 

  Поезия
908 0 14
Китарата ти
е врата.
Акордите ти дишат
дим.
По покривите на деня,
поезията се разлива.
Цигарата забравена
във пепелник,
в краката ти –
бутилка вино.
И няма сцена,
и прожектори...
И хора няма,
за да чуят,
една прегракнала душа,
забравила сега
за гняв...
Потънала във странен свят,
изплакваща последен смях...
Една обичаща,
и хероинова
изстраданост...
Китарата ти е
врата.
Акордите ти дишат
дим.
Политаме над тъмен град...
- Подай ми,
моля те ръка!
Да!
Болестта.
Тя идва рязко!
Не чука на вратата,
не звъни!
Със черен вятър
влиза в тялото...
И като вятър
тялото
пронизва...
Болестта.
А ти си слаба,
и лежиш
на някакъв съдран
дюшек,
и леденото му
сърце,
подсмихва се на
болестта ти.
Китарата във ъгъла
подпряна –
с бетон
зазидана врата...
Стената –
болна свобода,
отлитаща поезия
и дим...
над покривите
на деня...
Китарата ти бе
врата...

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • рядко се логвам докато чета... но Човеко, ти си Явление!
    боравиш с думите като...
    мисля и не мога да се сетя друга дума освен Ваятел...
    Поздрав, Ясене!
    Специален поздрав и на Хенри за силата на Словото му!
  • Да, китарата е врата. Поздрави, Ясене.
    И една реплика към Факир - Иван.
    Дали някога си се замислял, че творците като Ясен са чувствителни хора, виждащи неща, които повече от нас не виждаме и да се усетиш, че често коментарите ти са нелепи. Мисли, момче.
  • Хенри, знам, че си достатъчно над дребните факирски тъпизми, за което искрено ти се възхищавам. От твоите стихове ме боли...Не знам лекува ли се този ужасен песимизъм и черногледство...Би било прекрасно да прочетем стихове на един надживял мъките си Хенри!...или Оливър...или Ясен...ти си знаеш!
  • Поздрав!
  • Много тъжно...
    Поздрав, Ясене!
  • Хубав стих, но тъжен!
  • Политаме над тъмен град...
    - Подай ми,
    моля те ръка!

    И все пак крещи надеждата в теб! Поздрав!
  • "Потънала във странен свят,
    изплакваща последен смях...
    Една обичаща,
    и хероинова
    изстраданост..."
    Тъжна картина Хенри, много тъжна!
    Поздравления за стиха!
    Заболя ме, за тази зазидана врата...а моята китара пее"Ради Бога трупку дай, встать бутилка перед нами....
  • наистина неземно пишеш за земните неща, Ханк! силно те прегръщам!
  • Китарата ти е
    врата.
    Акордите ти дишат
    дим.

    Събрал си цяла един град, една съдба в поетичен акорд... Поздрав!
  • велик си,хенри...поздрави
  • Болезнено и много тъжно ...
    Защо ли боли така реалното?

    Поздрав Хенри.
  • Поздравления, Хенри! Успял си в най-трудното - да метафоризираш болката... Никога не съм си и помислял, че един дюшек може да има ледено сърце, но го повярвах...
  • Китарата във ъгъла
    подпряна –
    с бетон
    зазидана врата...
    Стената –
    болна свобода,
    отлитаща поезия
    и дим...
    над покривите
    на деня...
    Китарата ти бе
    врата...

    Боли стиха ти, Хенри!
Предложения
: ??:??