28.06.2014 г., 20:07 ч.  

Кладенец 

  Поезия
1804 1 16

Кладенец имаше в тази гора -
някога, много отдавна,
даваше бистра, студена вода
щедро на пътници жадни.

Всеки се спираше. Дългият път
устни суши, изморява.
Кратка почивка, в тих сенчест кът
и край вода, ободрява.

Старият кладенец беше мъдрец -
срещаше всички еднакво,
свой не признаваше, ни чужденец -
общо е слънцето златно.

Обща е чистата жива вода -
звяр и човек утолява...
Само че, дълго дъжд не валя -
той без подкрепа остана.

Нямаше капчица помощ отвън,
извор подземен пресъхна...
Днес е самотен и глух като пън,
днес е забравен и мръсен.


Кладенец беше - всеки отпи,
жадни се връщаха тука.
Беше полезен - живот да крепи,
а стана проста хралупа.

Само случаен жилав бръшлян
с клонки венец му изплете -
пак да изглежда свеж и засмян,
да му се стопли сърцето.

Смешно, наивно... кой би дошъл,
кой без вода би се върнал?!
Кладенец няма тук, само чакъл -
тих, дружелюбен и... мъртъв.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах стихосложението. Наподобява бълбукането на вода и внушава истината, че там, където е текло, пак ще тече. Поздравления!
  • как всичко е преходно
  • Понякога се случва читателят да види в творбата на даден автор това, което самият автор не е искал да каже, но в това няма нищо лошо, точно обратното и най-голямото доказателство за това е романът "Дон Кихот" на Мигел де Сервантес. Моя субективен прочит на този оригинален стих е, че целият стих
    е една метафора, кладенецът за мен е България, която българските елитни политици превърнаха в "безводен кладенец", и затова милиони българи напуснаха България, за да търсят спасение в други страни, и ако това не се промени, ако те не престанат да мислят само за личния си интерес, след време и България също като кладенеца в стиха ще бъде самотна и забравена...
    Много ми хареса стиха! Много мъдро и много актуално послание! БРАВО!
  • При теб винаги има какво да се отпие, Вики... по самодивски изваяно!
  • Безсърдечие, корист, горчива неблагодарност... Да, те могат да отровят и дори да пресушат водата на всеки кладенец. Преди това са направили същото и с реципиента си.
    Виктория, напълно споделям твоята метафора на нелицеприятната част в човешките взаимоотношения.
    Майсторско пресъздаване!
  • Мдааа...каква притча само!
    С унеса на истинската поезия и дълбочините на истинската философия!
    Удоволствието е мое!
  • Хареса ми как си описала неблагодарността, Вики!

    Поздравления!
  • Присъединявам се към аплодисментите- много мъдър стих- приказка, който силно докосва...поздравления, Вики!
  • Когато престанеш да бъдеш полезен, и стореното добро се забравя.
    Къса и неблагодарна е човешката памет...
  • Поздравление, Вики! Написала си превъзходно стихотворение. Дълбока философия поднесена по естествен начин. Това е най-трудното.

    Желая ти слънчев неделен ден, който да те озарява не само отвън, но и отвътре!
  • Браво Изключителен стих. Удоволствие беше за мен!
  • Приказен стих!
  • Истинската поезия е с помощта на множество метафори да изградиш една цялостна със силно въздействие. Тук го открих.
    Аплодисменти! Браво!!!
  • Целият стих за кладенеца е една огромна метафора. Аз си го изтълкувах по своему - кладенецът е символ на човешката доброта. Прекрасен стих, за което аплодирам!
  • Прекрасно!
  • Кой би останал на място, където не може да утоли жаждата си? Мъчително е! А приказката ти докосва!
Предложения
: ??:??