20.05.2020 г., 11:54 ч.

Кладите на любовта 

  Поезия » Любовна
1167 1 1

Косите ти са нежен лунен цвят,

прозорци са очите на душата.

Усмивка със вълшебен аромат,

аура виждам в любовта ти.

 

Рисуваш с нея чудни светове,

в картини пъстри, непозанати.

Видяни само в сънищата цветове,

в реалност блясват чудновати.

 

Навяваш като лек вечерн бриз,

тих шепот на красиви думи.

Въображние не е нито каприз,

искри от обич блясват по между ни.

 

И няма нужда да отричам нищо тук,

не сме със теб за чувствата виновни.

Сърцата бият лудо като удар с чук,

и буйни са реки тук думите любовни.

 

И заедно надолу вечно ще текат,

води спокойни или буйни водопади.

Чертае любовта свой собствен път,

изгаря ни тя като огън с нежните си клади.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??