Кланица

20.08.2024 г., 10:04 ч.

Поезия » Гражданска

211 0 0

Студен, ръждив ченгел,
забит на думите в плътта.
Виси сърдит, превзел
надежда, воля и мечта.
Сега табу е честното,
свободно слово. Съдено,
пребивано и хулено,
заплашвано безумно то.
Но... времето от нас е бременно
със истина, която
издига се в зората песенно
над гнилото ни блато!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Кланица

Искате да прочетете повече?

Предложения