Можеш ли да помиришеш орехите,
или гардероба обратно в своето детство?
Можеш ли да помиришеш спомените,
клавиатурата и захвърленото под клавишите вълшебство?

Някой пише по клавиатурата с маска,
пише за всичко, което някога съм помирисвал.

Някой пише по клавишите и всичко написано задрасква.
Мразя уханието на мислите му, така жадно над тях надвиснал.

И всяка моя буря все същите въпроси рецитира,
изобретява ги в безумието на своите небета.
Лицето ми е маска, която тя не разбира,
когато сънувам тази клавиатура, разбита на парчета.