За какво да съжалявам?
За нежността? За любовта?
Щом даваш, двойно получаваш!
Нали така? Нали така?
Щом даваш всичко, дето имаш,
и не жалиш след това,
би трябвало и ти да взимаш...
Нали така? Нали така?
Щом даже въздуха край теб поделяш
и разпръскваш доброта,
ще те обичат и оценят...
Нали така? Дали така?
И как така, като е лудост
във днешни дни да си това,
което всички заклеймиха "Глупост" -
човек, повярвал в любовта...