Билбо
43 10
17.08.2016 г., 21:32 ч.

Клетка 

  Поезия
5.0 (1)
656 0 2
Затворени в мрака,
аз и ти се превръщаме в статуи.
Душите ни горят,
както и телата.
Мъката разяжда бавно.
Бавно умираме,
но ние никога не сме живели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
  • persian (Петър) Да бъде
    Да бъде
  • nikikomedvenska (Ники Комедвенска) Тринадесет
    Този свят превъртя. И лечение няма! Във гърдите му чука студено сърце. А на къра Стоян, метнал сопа ...
  • Роби (Роберт) Поезия така не може да се пише!...
    Е, не!... Така не може да се пише и нещо свястно да се сътвори!... Когато мисля в стихове, не дишам ...
  • Веси_Еси (Еси) Пристрастена
    Събудих се с мъждукащо прозрение – пристрастия изпитвам. Непростимо е! Проблесна закъсняло просветле...

Още произведения »