21.12.2019 г., 12:45 ч.

Клетва 

  Поезия
650 0 0
Заклех се над листа и над перото,
че няма да пожаля нито ден –
настръхне ли край мене обществото,
да бъда неговия гняв свещен.
Но виж, то не настръхва цяло –
ту лявата, ту дясна половина.
И подранило или закъсняло
е времето, което ме подмина.
Все бързам по пътеките му голи.
Край мен се лутат слепите надежди,
а хората са като зли тополи
в шпалир по пътя, който ме повежда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Ангелов Всички права запазени

Предложения
: ??:??