Подавам ти ръка с усмивка,
а ти прошепваш остани.
И зная, че съм днес щастливка,
с широко греещи очи.
Потрепва алената рокля
по тялото като вълна,
а слънцето росата стопля
и плиска златна светлина.
Изпращам огненото лято
и стъпките стаили дъх.
Сребро в косите вместо злато,
изкачва всеки своя връх.
Прегръщам пулса на зората,
свидетелка на клетвен ден.
Посрещам воя на вълната
и тя потъва в моя плен...
© Наташа Басарова Всички права запазени