Самодива (Вики)
536 5966
24.06.2022 г., 11:14 ч.  

Клетва за вярност 

  Поезия
916 3 9

Пак юни тихо чука на вратата ти,

липите пръскат летен аромат,

а с него се промъква и познатата

приятелка, в спокойния ти свят.

 

Онази вечна лудост и проклятие,

желана болка, пареща тъга...

Копнежът става огнено разпятие,

въртиш се на мечтите си в кръга.

 

И пак са полудели сякаш билките,

поляните превзели с дъх и цвят.

Ухаят  сладко, може би горчилката

да вземат. И сърдечния ти глад.

 

Познаваш ги и росни, и посърнали,

докосваш ги, наричаш ги по име,

навярно даже биха те прегърнали,

но знаеш, че не стават за любими.

 

От щедрата  трапеза с чудни дарове,

опитваш и бодилчето, и зрънцето

и вричаш се във вярност на върхарите

и силата магическа на слънцето.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??