- Откъсни ми клонче
от утрото в което те желая
и залюлей желанията си
непредсказуеми и тихи, ей тъй
в гальовността си да пригушат
обагрените, падащите листи
на есента постилаща пътеки
пред звънките нозе на мисълта...

-Ще ти откъсна клонче
и щом го залюлея,
с росата ще пилея
ноти,
и мисли
и тежките мълчания
когато съм без теб.

-Ще дирижира есента безропотна,
ще лее съзи
небето подир нас,
и ще ни носи на ръце през вековете
онази песен
с която се събуждат сетивата
след вечния си сън
и раждат се планети - по листите
мълчания,
с които те достигам...