Тръгнах
за Клондайк
със другите.
(понеже
знаеха пътя...)
Аз -
дете на копнежа.
Те -
мъдрите.
Аз
само исках
да видя
как белки притичват
под взора на бухал
и как
сьомга
в кристалните бързеи
проход планински
сънува...
Те
знаеха начин
злато
как се добива.
Аз
само исках
да стигна
до пасищата
на северните елени.
Те
късно разбраха,
че не съм
като тях...
и не поискаха
да са като мене.
Аз
им показах
в небето
новото злато
на луната.
Светликът -
ажурена пяна.
Те
бързаха...
Приюти ме
поляна.
© Маргарита Василева Всички права запазени