Очите му с гласа ти ще прелея
и с неговия тен ще те облея,
ще сложа точно твоите ръце
и във гърдите бие другото сърце.
И неговите устни ще ме галят,
но твойте думи ще ме палят
и твойта мисъл ще мълви,
докато тялото му ме гори.
Душата детска е от него –
от теб – не малкото ти его
и няколко последни щрихи –
онези думи толкоз тихи,
които с твоя глас мълви
и даже мисля, че си ти –
да можех да ви съчетая,
дори не смея да мечтая,
но нямам сила, знам, такава,
тогава що ли ми остава?
Да избера за мен кое ще е добро
или кое поне е малко зло!
© Яна Всички права запазени