Той грее ми като клошар от рая,
в очите с мека кротка светлина,
такава доброта ще я позная,
тя плува – скромна лодчица една
и щом се приютя на нея, няма
житейското море да ме смути,
защото прекосява страх и драми,
и търси бряг богат, но на мечти.
Дори без грош, душата не е празна
на този тих незнаен мъченик –
като светулка, с любовта показва,
че на Христа е станал ученик.