Клоунът почисти своя грим,
сам със тишината в свойта стая.
Разплака се. А беше несломим,
когато пред прожектори играеше.
Видя се в огледалото и сам
не вярваше, че всички му се смяха.
Един нещастник гледаше от там.
Един самотник, като дом без стряха.
Очите, като Рилски езера,
блестяха, като истини кристални.
Но камъни в човешката душа
тежаха, като канари овални. ...