Ключ за слънцето
Оставяш ме и днес, пак заради твоите мъже.
Мъжете с главно П, превзели неусетно животът ти.
Мъжете, които сега са тук, а в следващия момент може просто да ги няма.
Оставяш ме и тръгваш безмълвна...
Ах, колко са излишни словата сега! Вижда се всичко в очите - безразличие... равнодушие.
Аз съм вярна на решението ти.
Оставам тук...
Ти заключваш сърцето си за мен... а и не само.
Ключът за него пазиш само ти. Заключваш го и то остава скрито.
Точно така - заключвай го! Пази го!
Те нямат нужда от него, а само от оставащото време!
И точно те, никога няма да видят истинското слънце вътре в сърцето ти.
Дори да се случи да го зърнат за миг през пропукалата се на места, почти
прозрачна броня, никога няма да разберат цялата сила, мощ, събрана в него.
Ще останат за миг бездъхни и завинаги ще бъдат опиянени от светлината, с която то блести.
Ще искат още!
(светлина... наркотик)
О, Господи, винаги ще искат още!
А ти, приятелко, ще им позволяваш да взимат, да забиват дълбоко зъби и да
разкъсват, крадат вечният ти блясък.
Ще взимат, докато накрая нищо няма да ти остане...
само прах, развалини и ключ, ключ, който ти така наивно пазиш сега... и аз.
Ex да, и аз съм тук, точно където ме остави... безмълвна.
О, заключвай по-добре сърцето си и яркото слънце! Пази винаги своят живот!
Пази го, защото мен ме няма - върнах ти ключа...
За тебе идва ред...
(за моята най-добра приятелка)
© Галя Всички права запазени