В дъждовни дни измислям си слънца
и утвърждавам в себе си живота.
Човек не е подвластен на смъртта,
докато може сам да се надскочи.
Рисувам си сияещи вълни,
прегърнали скрижалите на мрака
и в смях обличам всичките страни
на времето, което уж не чака.
Създавам си усмивки от лъчи,
напук на синоптичната прогноза.
Удавени в пороите очи
изглеждат като тежка диагноза. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация