Книжчице чудата,
мъдра дружке моя,
няма на земята
по-скъп дар от твоя.
Щом очи отворя,
първо тебе диря.
Нежно ми говориш
и с уста си свиря.
С теб пътувам лесно
по света различен,
в приказки и песни
съм герой обичан.
С теб мечтая, дишам,
плача и се смея,
че без теб не искам
скучно да живея.
Книжко, теб жадува
мойто сърчице,
волно да лудува,
с теб да порасте!
© Светличка Всички права запазени