Българо-японско (НЕ)хайку
Съдрана виси насакото яката,
а зимата иде, ще духа маяко.
Ши целуваме пак на Шогуна краката,
за децата да има надбавки за мляко.
Накамурен изгрява новият д (з)ен,
Фукушимено бързо ни дърпа надолу.
Народ-камикадзе върви възроден,
кимоно избеляло облякъл на голо.
Ши ядем котоима,
ми куняма, ще гризнем дървото.
Всеки сака, но всеки не взима
заплата, а бърза Животът...
Вишнев цвят са децата-индиго,
нова ера нишиба в лицата,
Ганьо-сан едвам го надига
челото от петвековен поклон до земята...
Съдрана виси насакото яката,
след новия избор – пак стари шогуни;
в саке до припадък ще давим Съдбата,
отрупан е клонът с лениви маймуни...
Изгряващо слънце са децата-индиго,
поклон до земята им правя, маяко.
Към Космоса вишнев челата им вдига
майчина Обич, в надбавки за мляко...
Кире-сан, Бургас, 07.11.2011
© Кирил Ганчев Всички права запазени
Ке-фиш човеко!