Тук всички са чужди.
На себе си даже.
Имаш ли нужда,
на Господа казвай...
Имаш ли грижи,
обично са много.
Втората риза
изгаряш във огън.
Очите не виждат
дори и съседа.
Сам си във нищото,
душевно си беден.
Вземаш пари
да ги върнеш веднага.
Честният даже
се прави бродяга.
Тук много забравят
какво е Родина,
обичат да хвалят
фалшива картина.
Ръката човешка
създава блага,
за чуждите пешки
на тази страна.
Домът е декор
от пиеса във театър.
Две педи двор,
лисици и вятър.
Кое да ме радва?
Какво да ме кефи?
В Кралицата вярват,
че носи успехи...
Фалшиви усмивки,
а всички са хрътки.
Стандартно привикване,
заучени стъпки...
© Валентин Йорданов Всички права запазени