Така желая те, че думите не стигат
да изразят копнежите ми тихи, спотаени.
И болката раздира всеки път сърцето,
когато осъзная, че не можеш да си тук – до мене.
Така копнея да докосвам бавно твойте устни,
да впия пръсти в кожата ти нежна...
А с ноктите червени да изпиша
аз всичко, дето значиш ти за мене.
И само в думичка една, тъй кратка,
целият ми свят ще се сбере,
не, няма да прошепна тя коя е...
Погледнеш ли ме, ще я разбереш.