Самодида (Даниела Йорданова)
7 12
3.02.2021 г., 7:18 ч.

Кофа 

  Поезия
682 2 4

 

Два дни на село камбаната би...

Свиха се клетите старци до печките:

- Как не забравя в студа да брои

кой е наред да върви по пътечката?!

 

Едни викат: - Мъж е! - Не е, на жена! -

отвръщат им, горко задавени в спомени...

Още една почерняла врата,

пресъхнал комин и дувари поломени.

 

- Как се копае във кучия студ?! -

блъска си попът напразно главата.

- Пак ще допра аз до селския луд -

двамата с него делим занаята.

 

По Божем отгоре снежи ли, снежи...

Отупва от грях всеки пътник до шушка.

Двайсет и два грама всеки тежи,

останалото всъщност е наужким.

 

Наужким копнеем, наужким растем,

наужким за всичката слава се трепем.

Поне да обичахме, като ще мрем,

вместо да се мразим до най-нагла степен.

 

А после наужким да хвърляме чоп

в небесната кръчма ,,При свети Петър".

Никой не знае какво е ,,до гроб"

по-добре от душа между две поднебета.

 

Затуй се поглеждайте щом заснежи,

споделяйте скришом по някоя строфа...

Камбаните бият за всички, дори

и с гласа на продънена кофа!

© Даниела Йорданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??