19.07.2007 г., 22:00 ч.

кога 

  Поезия
638 0 4
Сега стоя пак пред счупено стъкло,
вглеждам се в далечината тихо
и пак се питам дали ще бъде, каквото е било,
или ще бъде мрачно, безмълвно, сухо?
Дали надеждата у нас умря отдавна,
или съживихме я с мъничко сълзи?
Дали мечтата между нас увяхна,
изгубена сред дивите реки?
Как така внезапно силите умряха
и вярата в доброто в нас?
Как душата ми стана по-черна от мрака?
И как се моля в този час.
Ще узнаеш, може би, после
всичко, що до днес не разбра,
но дали ще бъде утре,
или когато аз вече ще съм сама!

© Кфайфхйгф СГЙгдгсхг Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??