Събирам душата си - пак с мъка на части.
Събирам я в шепи напукани,
просещи мъничко нежност.
Събирам душата си в канче ръждиво,
забравено някъде...
Вечер - вадя на показ душата си.
Оголена същност - сама в тъмата.
Когато вечер пак си събирам душата...
© Сиана Петкова Всички права запазени