Като суха филия безвкусен е хлябът,
Страшен е пътят като празен вагон.
Пишеш писма без адрес, с дъжда си говориш,
И вярваш, че дъгата е някъде там.
Усещаш всичко в пъти по-силно - как се багрят лалета, птиците как се зъвръщат от юг,
Как опадват наесен листата,
Зимата как завива земята във пух.
И знаейки, че ставаш по-силен така,
През безлунна пътека минаваш едвам.
Но като камък на шията тежи ти животът,
Когато си ...