Като суха филия безвкусен е хлябът,

Страшен е пътят като празен вагон.

Пишеш писма без адрес, с дъжда си говориш,

И вярваш, че дъгата е някъде там.

Усещаш всичко в пъти по-силно - как се багрят лалета, птиците как се зъвръщат от юг,

Как опадват наесен листата,

Зимата как завива земята във пух.

И знаейки, че ставаш по-силен така, 

През безлунна пътека минаваш едвам.

Но като камък на шията тежи ти животът,

Когато си ...