Когато

1.07.2006 г., 21:33 ч. 2014-03-17T12:16:38+02:00

Поезия

596 0 1

Когато сънен вятъра шепти

и ражда закъсняло утро –

сред толкова зключени врати,

ключът за мен, не е статукво.

Когато стигне ми до тука чак,

от хиляди изслушани лъжи –

ще седна на безмълвния ви праг

и ще почакам да се зазори...

Нощта изнизва топлия си дъх –

стопява се приятеля и Мрак,

а недочакан в своя дълъг път,

разхожда се самотен котарак.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.