Когато яхнеш гръмотевица и на мощта и издържиш... Когато в снежната виелица със километри гол вървиш... Когато в нестинарски трансове танцуваш, ала по ръце... Когато преброиш пендарите, огрели нощното небе... Когато във пустиня огнена заситиш жажда със роса... или на рана, прясно сторена и туриш пепел с доброта... Когато с кръв си вадил хляба си, ала на клетник го дариш... Тогава премини през прага ми - живот със мене да делиш...
Когато, когато, когато... чак тогава ли? Не може ли само едно-две от тези неща да направя? Не че съм се запътил към прага ти, а по принцип.
А за стиха - какво да кажа... Чист водопад, окъпа ме.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.