Когато си близо до мен,
когато дъхът ти е в моя,
тогава не зная защо...
Тогава не искам да зная!
Когато говориш, шептиш,
не питай какво е в ума ми.
Не искаш да знаеш какво,
не искам да зная защо...
Къде са ни общите спомени?
Къде ни е ценното бъдеще?
Една провалена мечта.
Една наранена жена.
И купища думи неказани...
Това ли е вече животът?
Това ли наричаме бъдеще?
Това ли наричаш любов –
едно остаряло пристанище?
Ветровете се гонят стремително -
във мен урагани и бури.
Банално звучи, ала чу ли?
Пак ще ти кажа: Обичам те!...
© Димитринка Димова Всички права запазени