26.03.2007 г., 9:04 ч.

Когато аз ще бъда шепот тих... 

  Поезия
757 0 11

* * *

 

Когато аз ще бъда шепот тих

и мислите ти утринни ще сресвам

в блажения, недосънуван стих,

заслушай се в брътвежа на ветреца...

 

Той носи спомен - още недозрял

за твоя поглед, скромно недовиждащ...

В живота ти – макар и зрял, и цял -

годините тепърва ще прииждат...

 

За мене си неземната жена!...

Зениците ти толкова са ясни!...

През тях ще вляза като светлина,

която само с тебе ще изгасне!...

 

 

Ванилин Гавраилов

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??