Когато бях в Иран
Когато някога аз бях в Иран,
аз наште песни заобичах.
Притиснат бях като в капан
и с наште песни го разсичах!
С любов ги слушах през сълзи
и те ми пълнеха душата
Тъгата по гърба ми щом пълзи,
със тях си клапана отпушех!
Аз наште песни бях качил на трон,
с извивките им поднебесни,
понякага за мене бяха стон,
че дните ми не бяха лесни.
Бях свикнал аз със голия "балкан",
и с тяхното жестоко лято,
а и с капризите на Техеран
и с всичко друго непознато.
Аз не разбирах тяхния език.
Измъчваше ме самотата.
Бях в ролята на мъченик.
Тешах си с песните душата!
03.11.2014г. София
© Hekredel Всички права запазени
Смях се докато го четох. После го четохме с приятели.