Когато делникът превърне се във празник
Все себе си виня за всички грешки.
Все търся бряг без име под звездите.
Залутана в предишните копнежи
изпридам паяжини с мислите.
С копривени ръце извезвам ризи
за братя дето липсват, да загърна.
Подмятам на тура и ези
пак бримката, която да наметна.
А делникът кикоти се без жалост.
Забил стрела в душата ми лирична
и няма нито капка милост,
че някак си превръща ме в излишна.
Макар излишна, никому ненужна.
Събирам спомени от днес за утре,
когато някому, ще дам заслужена
една усмивка топла, като слънце.
Тогава всички бури и тайфуни,
ще кротнат, делникът ще стане празник.
А дланите ще станат много нужни,
когато братя - лебеди прегърнат.
И вече няма да виня и търся грешки,
ще бъда мила, като усмивката на мама.
В очите ми ще никнат теменужки,
а болката отдавна ще я няма...
,
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"В очите ми ще никнат теменужки"
Поздрав! -
Не се вини,това разболява душата! Поздрав от вече минала по този път!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"И те ме спряха на ръба на бездната.
Със тях спокойно ще вървя напред.
А другите, по- многото изчезнаха...
Не са ми нужни...ще броя до пет."
Катя